Как се води
Декото е за РАЗМЯНАТА, не за построяването. Построяването на числото е работа за ръцете на детето. Екранът прави по-добре това, което на масата е бързо, необратимо и невидимо — размяната и промяната.
Изисквай ПЪЛНА размяна. Ако детето вади от пръчицата колкото му трябва, задачата излиза, но десетицата вече не е цяла.
Празната колона се назовава. „Колко десетици? Нула. Значи пишем нула." Иначе нулата остава празно място.
Заслоняването е изходът от зависимостта от материала: детето предвижда, вместо да гледа.
МОН · 1.–4. клас: разряд и класове, събиране и изваждане с преминаване, четене и запис на многоцифрени числа. Дялове B, D и F обслужват точно това.
Доказателства — честно
⚠ Справянето с материала НЕ е разбиране. „Манипулативите работят като помощни колелета. Да видиш детето да се справя с материала може да те подведе за това какво разбира." Ball (1992)
⚠ Разрядът не се пренася сам. Само 29% посочват двете десетици в „25" — останалите сочат две кубчета. Връзката количество ↔ запис трябва да се прави изрично, всеки път.
🟡 Предварително слетите блокчета са компромис. Детето получава десетицата наготово. Van de Walle съветва то първо да я прави само.
✅ Защитимото твърдение: материалът прави размяната видима — тя е невидима в писмения алгоритъм. Не „подобрява смятането".
Цветовете тук са 1:1 с печатните карти (`math_cards/generate.py`) — детето слага своето блокче върху екранното и цветът съвпада.
Ellemor-Collins & Wright (2009) — заслоняването като изход от материала. Carbonneau et al. (2013) — ефектът зависи от начина на употреба, не от материала.