Как върви работата
1. Схемата е една и съща. Мени се само датчикът. Затова платката се сглобява веднъж
и после само се сменя елементът, който мери — така се вижда, че сензорът е част, а не уред.
2. Дяловете са отделни часове. Допир и вода · време ·
светлина и топлина.
3. Въпросът, който върви през всичко: „какъв сензор би
трябвал, за да усетим …". Дим? Движение? Пълна кофа? Отворена врата?
4. Мястото му спрямо другите два комплекта: след „LED и
диоди" (118.392). Ако класът вече е минал „17 основни експеримента", тук ще разпознае
схемата на Дарлингтон.
⚠ Внимание: Батерията не е в комплекта — трябва плоска батерия 4,5 V (схемите работят до 6 V). ⚠ Опитите с вода и с пръст се правят само с батерия — никога с напрежение от мрежата. Кондензаторът се включва по полярност. Дребни части — не за деца под 3 години
Какво учи комплектът
Всеки сензор е просто съпротивление, което се мени. Водата, кожата, светлината и
топлината променят съпротивление — транзисторът превръща тази промяна в „свети / не свети".
Фоторезисторът (LDR) е с голямо съпротивление на тъмно и
малко на светло. Разменят ли се той и резисторът, същата схема става от „светва на тъмно" на
„светва на светло" — това е целият дял E.
Термисторът (NTC) прави обратното на обикновения резистор:
става по-проводим при нагряване. Оттам са и датчиците за прегряване.
Кондензаторът не мери нищо — той дава ВРЕМЕ. С него сензорът
за допир става стълбищен автомат.
Сензор и датчик са едно и също. В българските учебници
по-често се среща датчик; „сензор" идва от английското sensor и е името, под
което комплектът се продава. Ползвайте с класа и двете — ще ги срещнат и двете.
Комплектът е OPITEC 118.406 — схемите са на производителя. Българските
заглавия, указания и въпросите към класа са наши.
