Децата не програмират само мимика - учат робота да говори.
Виж уроците →Всеки урок се отваря на дъската с един клик.
Уроците са направени за хоризонтален екран - дъска, проектор, лаптоп
или таблет. На телефон не се събират.
Роботизирана глава с подвижни очи, клепачи, устни и врат. Не се движи в пространството - цялата ѝ изразителност е в лицето.
Говори със синтезиран глас: детето пише репликата, нагласява гласа и главата я изрича на глас, движейки устни.
Програмира се с блокчета, както micro:bit. Разликата е в резултата - той не е светеща точка, а лице, което отговаря.
МОН: Компютърно моделиране (3.-4. клас) и Компютърно моделиране и информационни технологии (5.-6. клас) - алгоритми, събития, последователност.
първо програмиране с видим резултат: последователност, събитие, повторение, прост диалог.
деца, които не тръгват лесно към програмирането - лицето хваща вниманието там, където кодът не го хваща.
движение в пространството и конструиране. Охбот стои на едно място - за движещ се робот вижте комплекта за роботика.
Комплектът не работи сам по себе си - работи заради начина, по който се използва. Ето какво се вижда, когато тръгне.
Кодът се вижда веднага като изражение и глас. Детето не превежда наум какво е направило - вижда го.
Класът чува репликата, която някой е написал. Оттам започват да си измислят реплики - а всяка реплика е програма.
Точно затова хваща. Разликата е, че този го управлява детето, а не сценарист.
Уроците са подредени по това какво ново научава детето, а не по номер в кутията. Може да се влиза отвсякъде, но редът е мислен.
Уроците са направени за материала в ръцете на децата. Екранът само води часа.
Един робот на клас е достатъчен - Охбот стои на катедрата и целият клас гледа него. Децата пишат кода на своите устройства и го пускат подред; точно това чакане пред лицето, което ще проговори, държи вниманието.
Всичко се управлява с няколко клавиша. Струва си да ги пробвате веднъж преди часа, а не пред класа.
