Първи опити с електрическата верига

В този проект ще свържем светодиод и резистор в проста верига от пин P0 до GND на micro:bit. Първо просто палим пина - лампичката светва и си стои, защото никъде не пише „изгаси", после обръщаме сигнала на нула с пауза от 200 милисекунди, докато светналото трае 500. Резултатът е мигане с два различни ритъма, а не просто „включено/изключено" - разликата се вижда с просто око.

В този проект ще свържем RGB светодиод, чиито три цвята имат общо връщащо краче към GND, а всеки цвят стига до собствен пин - P0 червено, P1 зелено, P2 синьо - през свой резистор. Бутон A пали червеното и изрично гаси другите два пина, защото пинът помни последната стойност, а бутон B пали само зеленото. Запалете два пина едновременно и ще видите, че от три лампички излизат много повече от три цвята - червено и зелено заедно правят жълто.

В този проект ще свържем бутон и светодиод във верига, в която бутонът дърпа пин P2 до земята, а micro:bit сам държи пина вдигнат, докато не го пипаме - затова натиснат бутон дава 0, отпуснат дава 1, обратно на очакваното. Програмата проверява точно тази нула и пали светодиода на P0, докато бутонът е натиснат, а после добавяме мигане вътре в проверката - пуснете бутона по средата и ще видите, че цикълът довършва започнатото, преди да провери отново.

В този проект ще свържем ключ със самозадържане и светодиод в проста верига - ключът затваря P0 към GND - но за разлика от бутона той остава в положението, в което го оставим. Затова програмата тук не пита нищо в цикъл, а чака две събития: „когато P0 се вдигне" пали светодиода на P2, а „когато падне" го гаси. Резултатът е забележимо по-малка програма - само два блока, без цикъл и без условие - защото механиката на ключа върши работата, която иначе би вършил кодът.

В този проект ще свържем плъзгач (потенциометър) с крайни крачета на 3V и GND и средно на P0, така че завъртането измества напрежението по средата и дава число от 0 до 1023. Първият опит чете числото само веднъж, преди цикъла, и то засяда още при старта - истинската разлика идва, като преместим същия блок в „завинаги" и той тръгва да следва въртенето непрекъснато. Накрая превръщаме числото в светеща стълбовидна диаграма и сменяме горната граница от 1023 на 512, за да видим къде точно се препълва.

В този проект ще свържем фоторезистор и резистор последователно между 3V и GND, с пин P0 по средата - делител на напрежение, чиято горна половина се променя сама, защото фоторезисторът пропуска по-добре при светло. Първо записваме числата, докато закриваме сензора с длан, за да намерим прага, а после сравняваме показанието с него: над 100 екранът е чист, иначе се показва сърце. Кое число значи тъмно зависи от това как точно са наредени двете части в схемата - затова урокът учи първо да се погледне числото, а не да се гадае.

В този проект ще свържем термистор и резистор в делител на напрежение между 3V и GND, с P0 по средата - топлината мени съпротивлението на термистора и с това мести числото на пина. Суровото показание само по себе си не значи нищо, затова изваждаме 230 и делим на 12 с цялочислено деление, за да получим приблизителни градуси - числа, важащи точно за тази схема, не универсална формула. Накрая добавяме пауза от секунда, за да не трепка показанието на екрана при всяко завъртане на цикъла.

В този проект ще свържем серво мотор към пин P1, захранван от батериите, защото серво устройството носи собствена електроника и приема не ток за въртене, а импулси - дължината на импулса казва ъгъла. Първият опит слага 0 градуса и после веднага 180 в „завинаги" без пауза, и рамото само трепери на място, защото механиката е по-бавна от кода. Чак когато добавяме пауза от по 2 секунди между двете положения, рамото успява да стигне докрай, да изчака и да се върне обратно.

В този проект ще свържем пасивен зумер на пин P0 и GND - пиезопластинка, която сама не звучи, а трепти толкова пъти в секунда, колкото ѝ подаде пинът. Пускаме нота 262 Hz (до) и после я удвояваме на 524, за да чуем същата нота една октава по-високо - октавата се оказва просто удвояване на числото. После добавяме още две ноти, 330 Hz и 392 Hz, с паузи от по 100 милисекунди между тях и подреждаме до-ми-сол-ми в проста мелодия - програмата не разбира от музика, тя просто знае числа и паузи в определен ред.

В този проект ще свържем мотор през транзистор, защото моторът тегли многократно повече ток, отколкото пинът на micro:bit може да поеме - P0 подава малък сигнал през резистор към затвора, а транзисторът отпушва големия ток от батериите към мотора. Първата стъпка нарочно слага P0 на 0, за да не тръгне моторът сам при включване, а после бутон на P1 включва мотора, докато е натиснат, и го спира в клона „иначе". Условие без „иначе" само включва, не изключва - без него моторът никога не би спрял.

В този проект ще свържем пръстен от осем RGB светодиода към пин P0 чрез единствения вход DI - по тази жичка не тече обикновен ток, а съобщение, което всяка лампа поема на свой ред и подава на следващата. След добавяне на разширението neopixel първо палим само лампа 0 в червено и научаваме, че нищо не светва, докато не извикаме „покажи" - командите се трупат и се изпращат наведнъж. После рисуваме цяла дъга по цветния кръг от 1 до 360 и я въртим с по едно място на всяка обиколка, с пауза от 100 милисекунди, за да се вижда въртенето.